Настъпи поредният ден, който е
част от мойта присъда
заключен посрещам зората забравил
какъв е сезонът от вън
от доста отдавна съм тук вътре сам
между четири стени
нямам представа за време, но знам,
че има и край
всяка секунда убива престоят ми тук
във този капан
очаквам момента във който ще съм пак
виновен човек
Ще мога отново да ходя в ноща
и пак да променям свойте лица
Не помня от колко години не съм
точил своят бръснач
как искам да бъда със него сега
да режа артерии както преди
RF:
Кошмарът отново да дойде със мен
във вашият сън
изчадие адско дойде
душата ти да отнесе
сърцето ти даже ще спре
Присъдите вече ще нося ги аз
за ваште души
ще има за всеки по мъничко смърт
рекички от клъв ще се леят навред
трупове грозни на вънка лежат
опитай се вечер, да махнеш страхът
не можеш и сила да имаш ко края
да спреш тази гадост да влезне във рая
светец да си даже, какво от това
претенции нямам аз давам смъртта
няма да чувам за милост молби
туй ще го смятам за гадни творби
RF:
Спирам да мечтая, събуждам се пак във капана
има време, присъдата не е изтекла
самотата, те прави жесток до полуда
нямаш избор, това е твойта заслуга
примири се, не ставай за смях запомни го
имаш сили, които се грижат за теб
+
Настъпи поредният ден, който е
част от мойта присъда
заключен посрещам зората забравил
какъв е сезонът от вън
от доста отдавна съм тук вътре сам
между четири стени
Изпънати нерви, до краен предел
желания много, без някаква цел
разкъсан от болка, оставам без сън
във черепа чувам, проклетият звън
камбаните бият, сърцето реве
прилича на лудост, сега на къде
за прошка не моля а чакам кога
ще дойде ли краят на всичко това
