We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

Р​е​-​М​и​с​и​я

by Ексхуматор

/
  • Streaming + Download

    Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality download in MP3, FLAC and more.
    Purchasable with gift card

      €12 EUR  or more

     

  • Record/Vinyl + Digital Album

    Handmade
    Cover - 200 g of glossy paper
    Inner sleeve - 150 g glossy paper, printed lyrics
    plain inner sleeve - 90 grams of paper
    Label stickers.
    Cellulose bag with sticker


    Minimal deviations are possible

    Includes unlimited streaming of Ре-Мисия via the free Bandcamp app, plus high-quality download in MP3, FLAC and more.
    ships out within 2 days
    edition of 300  50 remaining

      €35 EUR or more 

     

  • Full Digital Discography

    Get all 8 Ексхуматор releases available on Bandcamp.

    Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality downloads of Ревизия 2, Терор, Аз Нося Смърт, Ре-Мисия, Оковите На Мрака, Симбиоза, Атрофия На Чувствата, and Пристъп На Безумие. , and , .

    Purchasable with gift card

      €93 EUR or more

     

1.
Ретро 02:00
2.
Карма 05:51
Разяден от катрана, кипял безброй години насила идвам в този свят. Отново да потъвам във купища лъжи какъв е смисълът сега? Дали ще се поправя? Познавам се идеално, не ще да стане ей така. Пр. 1 Карма, подложен отново жестока казарма, кипящо олово.... Къде е тази сила, която тук ме върна? Аз искам справедливостта. Не искам да участвам в играта ви фалшива и спрете моята съдба Безбройни болки мои, разкъсват всичко в мен защо съм тук? Не зная аз Пр. 2 Ще ме погълне пропастта в която бил съм и преди за мен е по добре с пръстта заровен с моите деди Презирам се отдавна, защото съм безсилен, просмукан с грях, това съм аз Обвзет от лудостта, да бягам аз немога, не съм за вашата игра Провал ще бъде всичко, не искам да се боря, загубил вяра в любовта Пр.1 Жестокостта безкрайна, познавам я до болка, от вас е мои богове Умишлено прикрита, под друга форма виждам, навлиза в моето сърце Но има и усмивка, която се изписва от ужас в моето лице + Пречупен от умора, стрес безброй години, мечтая си за оня свят Отново да съм долу, без никакви лъжи, такъв е смисълът за мен И там ще се поправя, признавам идеално, ще стане трудно, знам това Пр.1 Преди да се разкая, ще трябва да се върна там, при справедливостта Там трябва да участвам, без маската, без сила, без страх от тъмнина Не вярвам, че е рано, готов съм за това, нали желаете така Пр.2 Плодът на болен мозък, измислил този ужас, те връща пак във този ад Отново да го търсиш, най правилният избор, заплетен в този лабиринт Сълзите не помагат, молбите са без смисъл, пролята кръв страхотна смрад Пр.1 Белязан си оставаш, за всичките животи, които имаш до сега Дори да нямаш избор, ще трябва да се справиш, това е лошата черта Дори да виждаш всичко, не си чак толкоз силен, живота си да промениш + - + -
3.
Язвата в сърцето ти, не спира да боли Блясъците........още има в твоите очи. знам че искаш да приключи бързо този фарс истината те поглъща в своя толеранс бъдещето ще е жалко , щом си прикован близките не ще те видят повече засмян Помниш ли текста, на старата песен която си слушаше често преди? "Ти се прекръстваш и казаваш си: Жив съм..." някъде тихо в главата звучи Загубил всичко , ти отново се завръщаш, жаден, безцелно търсиш своят храм на вечността. проклинайки съдбата , погледът остава хладен, притиснат си от лапите на болестта Болезнен спомен, той завинаги остава леден ще те превърне в своят идол на страстта захвърлен сам, във своят крах, живота безполезен ще те запрати във ръцете на смъртта Когато искаш , не става. Когато можеш , не щеш. Каквото и да правиш тя командва всичките със своите звънци обикновено , ний сме кукли на конци Безкрайна драма, ти си там във този тъмен център провлачен стон , пред предстоящият ти ход това ще се повтаря, постоянен епицентър докато стане черен твоя небосвод Прехапал устни ,се надяваш , да реши съдбата , да ти изпрати , своят ангел на смъртта за да не може да завърши твоят бог творбата да бъдеш роб, да те изяжда болестта Когато искаш..... Язвата в сърцето ти........ Забравил нея , ти отново замечтаваш силно да бъдеш там , прегърнал своята съдба противен спазъм, болестта расте, кипи обилно последна цел , ще бъде твоята душа А помниш ли , преди да влезнеш във капанът вечен, не беше сам , след теб настъпваше смъртта сега , когато мозъкът на тъмно е обречен стоиш изплашен пред последната врата Когато искаш..... Замръзнал поглед , изтощен от тази злобна участ проклинаш се с денят във който се роди дали въобще ще има край за тебе този ужас загадката не спира в теб да се върти Останал сам , пред теб изправя се една възможност дали ще влезнеш в твоят храм на вечността или страха ще те побърка с тази невъзможност даряваш тяло и сърце на болестта Когато искаш......
4.
Живот безцелен се оказа твоят път болезнен стон издава старата ти плът безбройни рани от излишна суета не може друг да вземе цялата вина Алчност, свързана с теб тя те доведе до тук поемаш удара от мощният юмрук, във твоят сън бързо ибягал на вън забравил , че ще те събуди този звън Годините минават в плен на похотта за жалост никога не идва мъдростта горчиви спомени натрупват тежък грях да спреш не става ще вървиш към своя крах Прошка няма при теб сам си направи това пропаднал в сивата студена Празнотавъв твоят сън бързо ибягал на вън забравил , че ще те събуди този звън Посрещни ноща , твоята сестра , довери и се , пий от тъмнината Победи скръбта, излекувай я, извисявай се , следвай същината Прегърни смъртта , ще те води тя , през полетата на свободата Загърби страха , няма смисъл знай , погледни напред , не е край , дерзай! Очи изстрадани, изпълнени с тъга збравили отдавна що е радостта омразата личи на твоето лице невинността не е във болните ръце Ярост блика от теб знаеш , че няма вина захвърлен в най ожесточената игра във твоят сън бързо ибягал на вън забравил , че ще те събуди този звън Загубен в центъра на сложен лабиринт едвам издържаш след отчаяният спринт въпросите се сипят като из ведро не можеш да отгатнеш вечното "Защо?" Каша,виждаш навред кой си , защо си , кога? усещаш колко е коварна слабостта във твоят сън бързо ибягал на вън забравил , че ще те събуди този звън Посрещни ноща..... Преди да се затвориш в свойта самота Запитай се какво е твоята съдба Възможно ли е да е всичко за добро? Или те наблюдават с лошото око Вяра, липсва при теб , тяло подвластно на страх трепериш , че ще се превърнеш ти на Прах, във твоят сън бързо ибягал на вън забравил , че ще те събуди този звън Очите бавно свикват с тази тъмнина и тъжен тон изпълва слабата душа мечти , превърнали се в черен силует желания и нрави с болен мироглед Сила , няма за теб ти я използва до край спомни си , всичко даваше за този рай във твоят сън бързо ибягал на вън забравил , че ще те събуди този звън
5.
Годините минават и хората узряват но има и частици приличащи на мен от вънка остарели, душевно погрознели но някъде се крие, парченце детски хъс Картината е ясна, и няма да порастна и винаги ще стъпвам далече отстрани пропит от егоизма, приемащ атеизма обичащ черен хумор и думата "игра" Сатир съм аз, не искайте промяна създание, родено със знакът на страстта безкрайна похот и болка причинена отдавайки се само на култа към смъртта Гробница която обсебил съм отдавна потънала в забрава , далече от очи потънал в тъмнината, прегърнал самотата единствен отброявам изминалите дни При мен е тишината, усещам и мъглата спокойствие безкрайно, замръзнал зимен дъх далече от мечтите, забравил за звездите единственно подвластен на брата на съня Потир със грях, ще трябва да изпия доволно да удавя безчестната душа увяхнал спомен неволно ще изтрия отдавайки се само на култа към смъртта Вашта кръв ще пия на воля Вашта плът ще ръфам на воля Ще ръмжа, ще пискам на воля Със усмивка ще те заколя С тази кръв съм вечно обречен С тази плът съм вечно отречен Кокалът, тотално съблечен В името на култа към смъртта Събуждам се отново след толкова години целта ми беше да не почувстам този глад започва черен цикъл, за кой ли път отново картините зареждат се с призрачния страх Кръвта ми се затопля и цялото ми тяло напуска бавно бавно ръцете на съня поемам тази влага със всичките си пори а болката изостря комплект от сетива Вампир съм аз и такъв ще си остана изчадие студено във свойта самота нощта прикрива ме почти, като невидим отдавайки се само на култа към смъртта Прокуден в тъмнината, изгубил си душата оплетен в лъжите, пред мен е лудостта дали да я приема, изгаряща дилема от спомените бягам, безсилен пред гнева Облечен в черна тога, отпивайки от рога а звуците разнежват и ражда се сълза заключено сърцето, безизразно лицето изискващ сляпа вяра от бедната тълпа Пастир и Бог, командващ чрез лъжата привидно безпогрешен, убил невинноста приканващ всички да дойдат под крилата отдавайки се само на култа към смъртта Вашта кръв..... Безочливи, студени, тотално извратени продажни и страхливи в ръцете на глада така се правят роби, за някой , туй е хоби удавени в лъжите , заплюти от властта Измислени закони, погубили милиони изкачвайки отново върхът на наглостта царицата банкнота, изчерпва от живота продадени на дребно, виновни без вина Кумирът твой , от който си зависим усмихва се невинно, даряващ нищета единственната радост с която те оставя, отдавайки се само на култа към смъртта Видения, магий, отровни курабий пометени от бога, предал ни на нощта изчадия неземни, родени като хора заразата настъпва, поредната война Престанах да говоря, избягвам всички хора в главата ми е каша, пред мен стои страха желания греховни, мечтата да ме няма съдбата ме научи да мразя любовта Не мир, а гняв тече във всички вени сърцата ни до крайност попиват гордостта Кръвта вода не става, но жажда провокира отдавайки се само на култа към смъртта
6.
Алчност , превзела умът ни пустош , във наште души злоба извира в очите мъртва лежи скромността Грешки , повтаряни вечно, носят кошмарът във нас подлост е днешната мода всичко мечтае за власт Маска , която не сваляш ужас от вечният грях Помня черният ден ти яви се при мен с тези подли очи черни злобни искри Ти опита се да вземеш моето минало, моето бъдеще Влязох в трапа без да искам сиви седмици , сиви месеци Колко пъти аз бленувах твоята кончина , своята кончина Мисли смесени с жестокост злобно хапещи, злобно режещи Смърт извиках в мойта ярост твоето бъдеще, моето минало Алчността , тя те довежда до мерзост Мерзостта , тя те довежда до болест Болестта , тя те довежда до слабост Слабоста , тя те довежда до глупост Глупостта , тя те довежда до лудост Лудостта , тя те довежда до крайност Крайността , тя те довежда до пропаст Пропастта , тя те поглъща от алчност Случай приключил на скоро спомен за черните дни свърши големият изпит тежест за злите очи Виках смъртта ти , признавам вечно обсебен от гняв мъртъв си от нечия сила молех , за сетният час няма за мене пощада сам съм , за себе си грях Ти си вече студен черна радост за мен яж от моята мъст гний в студената пръст Черен хумор , мойта същност той е причината , ти си причината Тези мисли ще убият моето бъдеще , моето минало Знам в какво съм се превърнал господи мразя те , господи мразя се Но едно не съм променял гледайки чуждото , искайки чуждото Тук пред всички се заклевам лош съм и истински, беден на приказки Алчността , тя те довежда до мерзост Мерзостта , тя те довежда до болест Болестта , тя те довежда до слабост Слабоста , тя те довежда до глупост Глупостта , тя те довежда до лудост Лудостта , тя те довежда до крайност Крайността , тя те довежда до пропаст Пропастта , тя те поглъща от алчност
7.
Никога няма да свършат войните , защото родени сме... хора толкова малки и крехки и жалки с амбиции безкрайно големи Винаги ражда се някой подставен , започва се всичко отново подвластни на егото, власт и омраза, зомбирани вече не мислят Вярата щом се намесва с войната, животът загубва цената толкова кръв е пролята без смисъл , защото не мислим еднакво Тонове грях ще тежат на душите, които започнаха първи някога може би всичко ще свърщи , когато удавим се в кърви + Никога няма да бъдем единни , защото родени сме ...хора толкова искаме да сме различни, но всъщност сме толкоз еднакви принципи криви поглъщат душите , пропаднали толкова лесно ужким сме близки , а нямаме милост , това си е само човешко Нямаме истина , само руини, искаме още и още всеки човек, потенциален убиец, скрита божественна екстра Тонове грях ще тежат на душите, които започнаха първи някога може би всичко ще свърщи , когато удавим се в кърви + Долните страсти ценят се високо, лъжите превзели са всеки срамът е изкормен с фалшиви усмивки, мотивите следват парите Вечно затворен във свойта черупка, тръпнещ от страх в тъмнината бягащ от себе си, търсещ утеха , срастнал със своята маска Дългове вечни и грях до безкрайност , туй е следата ни само нищо не можем да имаме истински, всичко изчезва без спомен грешна платформа от грешен създател, затворени като във клетка всичките плюсове обръщат се в минуси, губейки нашата същност Никога няма да имаме силата , да се погледнем от горе толкова ясно, в нас е причината , да сме завинаги долу Тонове грях ще тежат на душите, които започнаха първи някога може би всичко ще свърщи , когато удавим се в кърви
8.

about

Seventh full-length solo album
copyright@2014 by Songrite Copyright Registration Office
CR3-X- 505674607387

credits

released December 25, 2014

The Piff - All

license

all rights reserved

tags

If you like Ексхуматор, you may also like: